image description

    Телефон: + 359 889 717922
Email:house.ranovi@gmail.com

 

Еко пътека "Бели Искър"

 

 

 

 

 

 Еко пътека Бели Искър се намира в красивата ледникова долина на река Бели Искър в Рила недалеч от с. Бели Искър, Самоков.
  
  Пътеката се намира точно на границата на национален парк Рила. Името е на едноименната река, около която криволичи по цялата си дължина. Освен живописните гледки, дължината е едва 7,5 км, денивелацията е малка – 300 м, лесно достъпна е, а местата за отдих изобилстват. Подходяща е и за малки деца.

Маршрутът е „затворен” и се изминава за не повече от два часа и половина. Без значение по кой от двата „ръкава” ще тръгнете – няма как да изпуснете нищо по пътя. Мястото на екопътеката е избран не случайно – поречието на Бели Искър е с климат и релеф, характерен за цяла Рила. Долина с тесни клисури и крайречен релеф, интересни скални образувания, иглолистни гори, липса на резки температурни колебания.

 

 Броят на мостовете по протежение на еко пътеката е седем – толкова са и пресичанията на река Бели Искър. Най-дългият от тях е мост 4, както се разбира и от името му – „дългия”. Пристъпвайки по първия мост, точно срещу нас се намира местността Орлови скали, с най-висока точка връх Соколец (н.в. 2021 м). От дясната страна (изток) Долината на Бели Искър можем да видим и някои от притоците на реката – всеки дал името на малка долина в района – Пъструмски дол, Еремин дол, Долен сухар, Горен сухар. След мост 6 срещу нас се изправят скалните местности – Самоковище и Виднище, в долната част на която се намира и най-високата точка на пътеката – 1380 м.
  
  Ако по пътя си гледаме малко и „в краката си”, с просто око можем да видим характерните за местността ягода, миризлив здравец, бял равнец, мащерка, черна боровинка. С помощта на информационните табели не е трудно да открием и балкански зановец, трицветна теменуга, червен омайник, кълбовидна мишовка, исландски лишей, полегнала песъчарка, еленова камбанка и мн.др. От гъбите с просто око (ако попаднете в подходящ за гъби сезон) може да видите челядинка, сърнела, горска пърхутка и др. Тук е мястото да спомена, че това е защитена територия и „брането”, късането, тегленето и други Връх Соколец операции, които пречат на природата, са забранени. И ако си мислите, че няма кой да ви глоби и че няма никой да ви хване, то помислете и за вашите деца – нека не унищожаваме и оставим и тях един ден да посетят тази пътека.
  
  От една от табелите разбираме, че сме се озовали в „дома” на скалния орел и дивата коза. Така че, ако гледате към скалите – нямам как да не ги забележите. Орелът е внушителен – дължината на тялото му достига над 90 см, а размахът на крилете – до 225 см. Дивата коза, пък, е символ на Парк Рила. Но не търсете бели движещи се точки по скалите – дивата коза през лятото е с червеникава козина, а през зимата – с тъмнокафява. За съжаление и двата вида са изчезващи и тук е едно от местата, където могат да се видят с просто око.
  
  На територията на пътеката се оказва, че можете да видите още доста птици – сокерица, чинка, черен синигер, имелов дрозд, планинска стърчиопашка, гарван гробар, лещарка – все защитени видове. От бозайниците, с повечко късмет, можете да се натъкнете и на златка, вълк, кафява мечка, сърна и дива свиня.